Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Теми - Plamen Kirilov

Страници: [1]
1
Една от многооспорваните и до днес промени в "новия" ГПК е опитът на държавата да създаде уеднаквяване на съдебната практика по повтарящи се спорни въпроси, неуредени в закона. Според мен този опит е крачка в правилната посока, макар и много неуверена, както се полага на новопроходила в демократичните условия съдебна система. Считам че за да не бъде само крачка, а движение напред, аналогични разпоредби следва да се въведат и в АПК и НПК. Това разбира се трябва да се съчетае с отпадането на "врътката" с чл. 280 ГПК и възможността на многоуважаемите върховни магистрати да си избират по знайни и незнайни критерии кое дело да приемат за разглеждане и кое - не. Уеднаквяването на практиката е жизнено необходимо за правоприлагането, защото така се решават 2 големи проблема: 1. Твърде общата законова уредба на обществените отношения се детайлизира в случаите които не са уредени в законите, или уредбата им е непълна и неясна. 2. Дават се ЕДНАКВИ разрешения на повтарящи се случаи, т.е. създава се ПРЕДВИДИМОСТ на правните последици от една или друга човешка дейност. Тълкувателните решения са нещо твърде полезно, НО процедурите по тях са твърде редки и не може изобщо да се разчита че чрез тях върховните съдилища ще "наваксат" с празнините които изникват ежедневно в правото ни заради липса на достатъчно детайли в законите. Считам че е добра идеята чрез решаване на конкретни казуси да се създава и общовалидна съдебна практика, така "едното върви с другото" и частния случай създава усъвършенстване на правната уредба чрез създаване на общовалидна съдебна практика. Тук виждам обаче един /вероятно неслучаен/ недостатък в ГПК: НЯМА норма, която да задължава съдилищата и другите правни субекти в България, да се съобразяват с решенията на ВКС, с които се уеднаквява съдебната практика. ПРЕДЛАГАМ да се въведат следните допълнения в Закона за съдебната власт:
В чл. 130 /2/, след думата "постановления" се поставя запетая след която се добавя следния текст: "и решенията по чл. 290 ГПК в частта им с която се дава отговор на въпрос по чл. 280 /1/ от Гражданския процесуален кодекс,".

 

2
Не веднъж се натъквам на примери на варварски съдебни решения, вкл. и на ВКС, според които разноски за адвокатска защита не се присъждат, щото видите ли, договорът за правна помощ не бил "от кочан".... БЕЗ мотиви в кой закон пише такова изискване.... Ето една практика по чл. 290 ГПК на ВКС, която ясно сочи неоснователността на такава "теза":
   Решение № 233 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1588/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев
чл. 290 ГПК
чл. 415 ГПК
чл. 36 ЗАдв.
Дължи се адвокатско възнаграждение, уговорено с договор между адвокат и клиент с оглед изхода от едно гражданско дело, дори ако по това дело документът, с който договорът е оформен, не е бил представен. Отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и съдействие, включително процесуално представителство, се уреждат при специалната регламентация по ЗАдв. По начало законът предполага дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор (чл. 36, ал. 2 от ЗАдв.), но това не е императивно изискване - договор може и да няма, без това да лишава адвоката от правото да получи възнаграждение (чл. 36, ал. 3 от ЗАдв.). За разлика от пълномощното за процесуално представителство, което трябва да е в писмена форма (а устно само по изключение - чл. 25, ал. 1 от ЗАдв.), за договорът между адвокат и клиент не е предвидена писмена форма. Съгласието е валидно и ако не е оформено писмено. Въпросът дали договорът по чл. 36 от ЗАдв. е сключен писмено и дали доказателства за наличието му са представени по делото, по което адвокатът се е задължил да оказва правно съдействие, няма отношение към въпроса възникнало ли е задължение за клиента да плати адвокатско възнаграждение и изискуемо ли е то. Възнаграждението може да бъде дължимо и тогава, когато договорът между адвокат и клиент не е в писмена форма или когато е в писмена форма, но не е представен по делото, по което адвокатът се е задължил да окаже правно съдействие.

Производството е по чл. 290 от ГПК.
С определение № 1348/29.12.2010 г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 1588/2010 г. по жалба на Й. Ц. Й. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение на Варненски окръжен съд № 992 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 1046/2010 г., с което е отхвърлен предявения от касатора против Т. А. И. иск по чл. 415 от ГПК за признаване за установено, че Т. И. дължи на Й. Й. сумата 1 520 лв - неизплатено адвокатско възнаграждение за осъществявано процесуално представителство по гр. д. № 1265/2005 г. на Варненски районен съд, сумата 202,67 лв - адвокатско възнаграждение и сумата 30,40 лв - държавна такса, последните две разноски по заповедно производство по гр. д. № 6072/2009 г. на Варненски районен съд.
Обжалването е допуснато за да се отговори на материалноправният въпрос дължи ли се адвокатско възнаграждение, уговорено с договор между адвокат и клиент с оглед изхода от едно гражданско дело, ако по това дело документът, с който договорът е оформен, не е бил представен. На този въпрос следва да се отговори положително. Отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и съдействие, включително процесуално представителство, се уреждат при специалната регламентация по ЗА. По начало законът предполага дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор (чл. 36, ал. 2 от ЗА), но това не е императивно изискване - договор може и да няма, без това да лишава адвоката от правото да получи възнаграждение (чл. 36, ал. 3 от ЗА). За разлика от пълномощното за процесуално представителство, което трябва да е в писмена форма (а устно само по изключение - чл. 25, ал. 1 от ЗА), за договорът между адвокат и клиент не е предвидена писмена форма. Съгласието е валидно и ако не е оформено писмено. Въпросът дали договорът по чл. 36 от ЗА е сключен писмено и дали доказателства за наличието му са представени по делото, по което адвокатът се е задължил да оказва правно съдействие, няма отношение към въпроса възникнало ли е задължение за клиента да плати адвокатско възнаграждение и изискуемо ли е то. Възнаграждението може да бъде дължимо и тогава, когато договорът между адвокат и клиент не е в писмена форма или когато е в писмена форма, но не е представен по делото, по което адвокатът се е задължил да окаже правно съдействие.
След така приетият отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира жалбата срещу атакуваното въззивно решение за основателна.
Това решение е постановено в нарушение на материалния закон. За да отхвърли установителният иск за дължимо адвокатско възнаграждение и разноските за събирането му, въззивният съд е приел, че страните по делото са сключили два договора за оказване на правна защита и съдействие. С тях ответницата се задължила да заплати на ищеца възнаграждение за извършени адвокатски услуги, включително процесуално представителство, по гр. д. № 1265/2005 г. на Варненски окръжен съд. Документите, в които въпросните договори са оформени, не са били представени от адвоката (сега касатор) по гражданското дело, по което е трябвало да окаже правно съдействие. Поради това е прието, че този адвокат няма право на възнаграждение.
С оглед отговора на въпроса, поради който обжалването е допуснато, правният извод е неправилен. Възникването на задължението за плащане на адвокатско възнаграждение не зависи от това, дали между страните е сключен писмен договор, а ако е сключен такъв - дали документът е представен по делото, по което се оказва правото съдействие. Като е приел обратното, въззивният съдът е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 281, т. 3 пр. 1 от ГПК обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен. По аргумент от чл. 293, ал. 3 от ГПК и доколкото няма необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът трябва да бъде решен по същество от касационната инстанция.
От фактическа страна по делото е установено, че ищецът и ответницата са сключили на 23.01.2006 г. договор за правна защита и съдействие, с който адвокатът - ищец се задължил да оказва на клиентът (ответницата) правна защита по гр. д. № 1265/2005 г. на Варненски ОС, срещу задължение да му бъде заплатено възнаграждение в размер 30 % от 20 000 лв или същият процент от присъдената по делото сума. На 28.07.2006 г. ищецът и ответницата сключили втори договор, с който Т. И. приела да заплати допълнително възнаграждение от 2 250 лв, платимо едновременно с това по предходния договор (т. е. след влизане на решението по гр. д. № 1265/2005 г. в сила). Това е станало на 22.04.2008 г., като с влязлото в сила решение на Т. И. е била присъдена сумата 10 000 лв, законната лихва от 06.02.2003 г. и разноски. С лихвите и разноските, тя е получила общо около 20 000 лв. Платила е на адвоката си 700 лв, а съгласно горепосочените договори дължи 5 250 лв. Остава задължение в размер 4 550 лв, но тъй като решението е влязло в сила в частта, в която претенцията на ищеца е отхвърлена за разликата над 1 520 лв и съответните разноски, за тази разлика спорът е разрешен със сила на присъдено нещо и не може да бъде пререшаван.
Ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответницата за дължимото възнаграждение по двата договора, за сумата 5 250 лв и още за сумите 700 лв и 105 лв разноски. Ответницата е възразила срещу тази заповед, след което срещу нея е предявен иск по чл. 415 от ГПК за установяване на тези задължения. Предвид частичното отхвърляне на исковете с влязло в сила решение, предмет на делото понастоящем е дължимото възнаграждение до размер 1 520 лв и разноските по издаване на заповед за изпълнение до размер 202,67 лв и 30,40 лв.
Искът за установяване на тези вземания е основателен. Между ищцата и ответника са налице правоотношения, възникнали от два договора по чл. 36, ал. 2 от ЗА. Ответницата се е задължила с тях да заплати на ищеца възнаграждение за оказана правна защита и съдействие по гр. д. № 1265/2005 г. на Варненски окръжен съд, след влизане на решението по това дело в сила. Установено е, че по въпросното дело на ответницата са присъдени 10 000 лв с лихви и разноски (общо тя е реализирала имуществено нарастване около 20 000 лв след края на процеса), но е платила само част от дължимото възнаграждение - 700 лв. За разликата не се доказа да е осъществен погасителен способ по отношение на задължението. В частност, твърденията на ищцата, че е плащала и други суми на адвоката си, без да получи документ за това, не са подкрепени с никакви доказателства. И доколкото твърденията за погасяване на задължението са в доказателствена тежест на длъжника, при липса на данни за плащане, съдът не може да приеме такъв факт за установен.
Неоснователни са доводите на ответницата, че след като договорите за правна защита и съдействие са сключени след образуването на гр. д. № 1265/2005 г. на Варненски окръжен съд, по тях не се дължи възнаграждение. В ЗА не се съдържа изискване договорът да бъде сключен преди предявяване на иска, по който адвокатът ще осъществява процесуално представителство и правна защита. Такъв договор може да бъде валидно сключен и за защита по висящ процес, това няма отношение към действителността на правоотношението и от договора възникват задължения както за адвоката, така и за клиента.
Неоснователни са и доводите, че адвокатът злоупотребил с доверието на клиента. До момента, в който пълномощията му са били оттеглени от ответницата (с молба до съда от 29.04.2008 г.), ищецът е изпълнявал задълженията си по договора. Същият твърди, че не е обжалвал въззивното решение по нареждане на ответницата, за което е уведомил съда с нарочна молба от 13.05.2008 г. Касационна жалба е била подадена от друг адвокат, след като са били оттеглени пълномощията на ищеца и последният не може да бъде държан отговорен за подаването й след изтичане на законния срок. Поради това съдът не може да счете наличие на неизпълнение на задълженията по договорите за оказване на правна помощ, съответно възражението на ответницата за недължимост на възнаграждение на това основание следва да бъде отхвърлено.
Предвид тези мотиви обжалваното решение следва да бъде отменено и да бъде постановено друго такова, с което искът по чл. 415 от ГПК да бъде уважен в частта, за която производството е висящо. На касатора следва да бъдат присъдени разноските по делото, съгласно представения пред касационната инстанция списък.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ въззивно решение на Варненски окръжен съд № 992 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 1046/2010 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 от ГПК в отношенията между Т. А. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [жк], вх. Б, ет. 3, ап. 23 и Й. Ц. Й., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], че Т. А. И. дължи на Й. Ц. Й. сумата 1 520 лв (хиляда петстотин и двадесет лева) - адвокатско възнаграждение по договори за правна помощ и съдействие от 23.01.2006 г. и 26.07.2006 г. и сумите 202,67 лв (двеста и два лева, шестдесет и седем стотинки) и 30,40 лв (тридесет лева, четиридесет стотинки) - разноски по ч. гр. д. № 6072/2009 г. на Варненски районен съд.
ОСЪЖДА Т. А. И. да заплати на Й. Ц. Й. сумата 730 лв (седемстотин и тридесет лева) разноски за производството.
Решението не подлежи на обжалване.
Данни за делото и връзка с други актове:
Допълнителна информация за Дело № 1588/2010 г. по описа на IV г. о. на ВКС - виж тук
Образувано във връзка с Дело № 1046/2010 г. на Окръжен съд - Варна - виж Решение № 992 от 13.07.2010 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 1046/2010 г.
Връзка с други актове по делото:
Определение № 1348 от 29.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1588/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев

3

Уважаеми Колеги,

1. Във връзка с кампанията по обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, бих желал да предложа законодателно въвеждане на правен механизъм, свързан с увеличаване на възможностите за събиране на адвокатските възнаграждения по водени съдебни и изпълнителни дела. Предложението ми основавам на наблюдения от практиката (както свои, така и на наши колеги), свързани с деликатния въпрос по договарянето и събирането на адвокатските възнаграждения.

Към момента, принципът който е залегнал в процесуалните закони във връзка с присъждане на адвокатски възнаграждения като част от деловодните разноски, в полза на „спечелилата” страна е, че такива се присъждат само и единствено на страната (с изключение на механизма при предоставяне на безплатна процесуална помощ по реда на чл. 38 ал.2 ЗАдв), а не на адвоката който представлява страната, и то само доколкото са представени в съда доказателства за реалното заплащане на адвокатското възнаграждение. В случаите когато възнаграждението е само договорено, но не е платено, или е частично платено, спечелилата спора страна е лишена от възможността за компенсация на това, което ще плати на адвоката си в бъдеще, във връзка с конкретното дело.

Липсата на ясна и работеща законова уредба на случаите в които адвокатското възнаграждение (или част от него) не е платено на адвоката до приключването на конкретното дело (в случай че то е спечелено, или частично спечелено от клиента, при което той има правото на компенсация (съответно – частична компенсация) за разноските си, но е договорено бъдещо плащане, или липсва договор относно плащането но е налице валидно упълномощаване и делото е водено с участието на адвоката, предпоставя напрежение в отношенията между адвоката и неговия клиент. Ако се цели по-пълно прилагане на принципа за компенсация на деловодните разноски, и на принципа за възмездяване на адвокатския труд, според мен би следвало да се приемат някои законови промени в тази посока. Убеден съм че ВСИЧКИ работещи адвокати ще разберат смисълът на проблема, и идеята за неговото решаване. Предлагам следния вариант:

В Чл. 36 се създават следните разпоредби:

1. Нова алинея (5): „Когато се присъждат разноски по съдебни дела според техния изход, или се събират разноски по изпълнителни дела, в полза на клиент на адвоката, разноските за адвокатско възнаграждение (или съответната част от тях, в случаи на частично присъждане на разноски) се присъждат директно в полза на адвоката, в следните случаи:

а) Ако липсва договорено адвокатско възнаграждение и няма данни такова да е платено от клиента на адвоката – присъжда се такова възнаграждение съгласно минимума по Наредбата по чл. 36 алинея (2) от този закон (а при частично присъждане на разноски – съответната част от този размер).

б) Ако липсва договорено адвокатско възнаграждение, но има данни такова да е платено частично от клиента на адвоката – присъжда се възнаграждение в размер на разликата между платеното от клиента, и остатъка до размера съгласно минимума по Наредбата по чл. 36 алинея (2) от този закон (а при частично присъждане на разноски – съответната част от този размер). В този случай в полза на клиента се присъждат разноските за адвокатско възнаграждение (или съответната част от тях), за каквито има данни по делото че клиентът е платил на адвоката.

в) Ако е налице договорено адвокатско възнаграждение и няма данни такова да е платено от клиента на адвоката – присъжда се възнаграждение в размера на договореното (съответно – намален размер, ако са налице предвидените в закона основания за прекомерност на адвокатското възнаграждение). Ако са налице основания за прекомерност, в полза на адвоката се присъжда възнаграждение в размера по Наредбата по чл. 36 алинея (2) от този закон. При частично присъждане на разноски поради частично уважаване или отхвърляне на претенцията, в полза на адвоката се присъжда съответната част от този размер.

г) Ако е налице договорено адвокатско възнаграждение, но има данни такова да е платено частично от клиента на адвоката – присъжда се възнаграждение в размера на разликата между платеното от клиента, и остатъка до размера на договореното (съответно – до намаления размер, ако са налице предвидените в закона основания за прекомерност на адвокатското възнаграждение). Ако са налице основания за прекомерност, в полза на адвоката се присъжда възнаграждение в размер на разликата между частично платеното, и размера по Наредбата по чл. 36 алинея (2) от този закон. При частично присъждане на разноски поради частично уважаване или отхвърляне на претенцията, в полза на адвоката се присъжда съответната част от този размер, като се извади сумата на вече платеното от клиента. В този случай в полза на клиента се присъждат разноските за адвокатско възнаграждение (или съответната част от тях), за каквито има данни по делото че клиентът е платил на адвоката”.

2. Нова алинея (6): „В случаите по предходната алинея, ако адвокатът заяви изрично пред съда преди постановяване на съдебния акт с който се присъждат разноските, че не желае да се ползва от правата си по предходната алинея, той има правото да търси неплатеното възнаграждение от своя клиент по общия ред”.

адв. Пл. Кирилов, САК

4
Съдебна реформа / Съдебна реформа?
« -: Март 20, 2017, 11:15:37 am »
Ето един интересен пост:
https://web.facebook.com/ssbulgaria/posts/1418801088179888

Май се оказва че в демократична Европа, където са съдебните системи с най-високия обществен рейтинг на доверие, уважаемите, МНОГОуважаемите магистрати, освен морков пред муцунките, имат и тояжка над задника, която да ги потупва понякога.... Нашите имат САМО стимули, а за драстично нарушение на професионализма с реални последици за тях, както се оказва, в БГ се приема или прекомерното просрочване на делата, или поръчкови дисциплинарки на ВСС срещу магистрати които са непослушни, или непоследователни в отношенията си с "неформални партньори". В БГ няма никакъв проблем, един бездарен или силно изкривен от лични и делови отношения съдия, да твори пълни простотии десетилетия наред, и това да е ОК, той да е несменяем и конституционно безотговорен, а обществото трябва да го търпи до пенсия.... ТОВА е даденост - АБСУРД, с която някои магистрати в БГ тежко и системно злоупотребяват.... От ТАМ трябва да се почне съдебната реформа - да се изгради института на отговорността на магистратите за това което всъщност вършат, и тя да бъде на първо и основно място - МАТЕРИАЛНА отговорност - да си плащат от джоба за некадърността и безскрупулността. Ако от ТОВА не се започне, НЯМА реформа, всичко е мижи да те лажам.... А за прокуратурата - незабавно изваждане от съдебната система и организиране на цялата им институция на принципа на "държавната адвокатура" - държавно платени юристи които са ЗАДЪЛЖЕНИ да работят срещу престъпления и други правонарушения на обществения ред. Разбира се възнагражденията им трябва да са ПРЯКО ЗАВИСИМИ от резултатите от работата им, и всеки прокурор да си води делцата пред всички инстанции, за да е РЕАЛНО отговорен за това което сам е решил да организира. Да, разбира се да се ползват от полицейска защита, да ползват държавни офиси за работа и държавно платени сътрудници... Вярно е че някой ще каже - прокурор който е без гарантирано високо възнаграждение, е податлив на корупция. Че то и сега е така, само че държавата им плаща много, а това не е нужно! А нека има една група прокурори, както е в Румъния - наистина достойни хора, които са лично мотивирани и последователни в безпристрастността и неподкупността си, да преследват всичко що е крадец, рушветчия, тунеядец в държавния апарат... ТОВА ще е РЕФОРМА. Всичко друго е "от лукавия", всъщност - кавичките са неуместни....

Страници: [1]