Автор Тема: Противоконституционност на текстове от Закон за защита от домашното насилие  (Прочетена 827 пъти)

Антони

  • Адвокат
  • **
  • Публикации: 16
  • Рейтинг: +1/-0
    • Профил
Уважаеми колеги, считам че с приемането на сега-действащия текст от Закона за домашното насилие, биват нарушавани част от основните положения и възгледи на правото, възприети от Европейската теория и практика през последните векове и утвърдени със законодателната дейност през ХХ-ти век.
На кратко, тези принципи според мен, са:
1. Презумпцията за невиновност, до доказване на противното;
2. Цел на наказанието, такава каквато тя е предписана в разпоредбата на чл. 36 от НК.

Проблем се създава с решението, производството по Закон за защита от домашното насилие да бъде гледано от граждански съдия и водено по Гражданския процесуален кодекс.
С този подход биват (очевидно от практиката) привидно заменяни ясни и категорични понятия от наказателната област, чрез въвеждането на същите, нови или подобни на тях, понятия и разпоредби в такава връка, но в гражданското право.
По същество, считам, че само "имената" на производствата по този закон са "граждански", но в същото време, налаганите мерки, особено част от тях са с определено и безспорно, наказателен характер - това са мерките по ал.1 от чл. 5, основно т.1, т. 3, т. 5. Особено очевиден е репресивния характер на "мярката" по ал. 4 от чл.5 - "Във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал. 1 налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв."
Струва ми се, че трудно може да се придаде чисто "граждански характер" на последната "мярка", изразяваща се в постановяване имуществено задължение на ответната страна към бюджета. Самото название на "мярката", а именно "глоба" има ясен за теорията, характер.
В същото време, в прилагането на посочения закон възникват противоречия по отношение на доказването и разпределението на доказателстваната тежест между страните и в прекомерната преклузия, въведена в гражданския процес през 2008 г.

Съчетанието, именно на "задължението" на съда да наложи глоба с презюмирането на вярност по отношение на основния в някои производства, доказателствен материал (декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН), както и кратките преклузивни срокове на процеса от друга страна, поставя откровено въпроси за сериозно и систематично нарушаване на правото на защита на ответната страна срещу претенцията за защита, поискана от молителите. В редица практически казуси, това несъответствие, "нормативно" поставя ответната страна в пълна и предварителна невъзможност да доказва ефективна защитна теза.

Според мен, най-малкото изменение, което следва да се търси по отношение на този закон се състои в пренасянето му на принципите на редовния наказателен процес, евентуално разположен някъде в Част 7 от НПК, както и заличаването на думата "задължително" в ал.4 от чл.5 от ЗЗНД и нейната замяна с диспозитивния израз "съдът може да..", съответно.
Моля за Вашите становища.