Автор Тема: Задължителността на практиката на ВКС  (Прочетена 667 пъти)

Plamen Kirilov

  • Член на ИКАР
  • Адвокат
  • ******
  • Публикации: 26
  • Рейтинг: +5/-0
    • Профил
Една от многооспорваните и до днес промени в "новия" ГПК е опитът на държавата да създаде уеднаквяване на съдебната практика по повтарящи се спорни въпроси, неуредени в закона. Според мен този опит е крачка в правилната посока, макар и много неуверена, както се полага на новопроходила в демократичните условия съдебна система. Считам че за да не бъде само крачка, а движение напред, аналогични разпоредби следва да се въведат и в АПК и НПК. Това разбира се трябва да се съчетае с отпадането на "врътката" с чл. 280 ГПК и възможността на многоуважаемите върховни магистрати да си избират по знайни и незнайни критерии кое дело да приемат за разглеждане и кое - не. Уеднаквяването на практиката е жизнено необходимо за правоприлагането, защото така се решават 2 големи проблема: 1. Твърде общата законова уредба на обществените отношения се детайлизира в случаите които не са уредени в законите, или уредбата им е непълна и неясна. 2. Дават се ЕДНАКВИ разрешения на повтарящи се случаи, т.е. създава се ПРЕДВИДИМОСТ на правните последици от една или друга човешка дейност. Тълкувателните решения са нещо твърде полезно, НО процедурите по тях са твърде редки и не може изобщо да се разчита че чрез тях върховните съдилища ще "наваксат" с празнините които изникват ежедневно в правото ни заради липса на достатъчно детайли в законите. Считам че е добра идеята чрез решаване на конкретни казуси да се създава и общовалидна съдебна практика, така "едното върви с другото" и частния случай създава усъвършенстване на правната уредба чрез създаване на общовалидна съдебна практика. Тук виждам обаче един /вероятно неслучаен/ недостатък в ГПК: НЯМА норма, която да задължава съдилищата и другите правни субекти в България, да се съобразяват с решенията на ВКС, с които се уеднаквява съдебната практика. ПРЕДЛАГАМ да се въведат следните допълнения в Закона за съдебната власт:
В чл. 130 /2/, след думата "постановления" се поставя запетая след която се добавя следния текст: "и решенията по чл. 290 ГПК в частта им с която се дава отговор на въпрос по чл. 280 /1/ от Гражданския процесуален кодекс,".